България е на последно място в ЕС по функционална грамотност сред учениците
svobodnaevropa.bg
Последно място по функционална просветеност в Европейски Съюз . Тава е новият приз за български те възпитаници.
Гледайте и мислете какво ще е след 10 години. Представете си, че сте малцинство. На четящите с схващане.
България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците на интернационалния тест PISA, които бяха показани във вторник от Организацията за икономическо съдействие и развиване (OECD). Според резултатите от проучването 47% от учениците у нас не са достигнали минималното равнище на просветеност по четене.
Проучването на функционалната просветеност се прави на всеки три години и прави оценка степента, в която 15-годишните възпитаници са придобили основни познания и умения, значими за пълноценното им присъединяване в актуалното общество. Изследването е извършено измежду 600 хиляди възпитаници от 79 страни през 2018 година В България участниците са били 5 294 от 199 учебни заведения. Оценката се концентрира върху уменията в четенето, математиката, естествените науки и финансовата просветеност.
По четене българските 15-годишни възпитаници не престават да са на ниско равнище, по математика успеваемостта внезапно пада, а при науките спадът при представянето е един от най-големите измежду всички участващи в проучването PISA 2018, обобщава резултатите от отчета „ Дневник “. Като цяло деветокласниците в България са на по-ниско от междинното за страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) равнище по четене, математика и естествени науки.
В България 53% от деветокласниците имат базисни умения в четенето, което е под междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз (77%). Като най-малко тези възпитаници могат да посочат главната концепция в текст с умерена дължина, да намерят информация, която се основава на комплицирани критерии и да дефинират задачата и формата на текстовете, когато това е категорично указано.
Около 56% от 15-годишните възпитаници в България имат базови знания и по математика, което още веднъж е по-ниско от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз (76%). Като най-малко тези възпитаници могат, без директни указания, да показват математически елементарна обстановката (например да сравнят дистанцията сред два различни маршрута или да обмислен цени от една валута в друга). В България 4% от деветокласниците са се класирали на високо равнище по математика (средно за Организацията за икономическо сътрудничество и раз са 11%). Такива възпитаници могат да моделират математически комплицирани обстановки, както и да избират, съпоставят и правят оценка подобаващи тактики за решение на проблеми и справяне с тях.
Около 53% от деветокласниците в България имат базисно равнище на знания и по науките (средното равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 78%). Като най-малко тези възпитаници могат да разпознаят вярното пояснение за познати научни феномени и да употребяват тези познания, с цел да открият въз основа на данните, които имат, дали даден извод е годен. В България едвам 2% от учениците са посочили най-хубави познания по естествените науки (при приблизително равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и раз 7%). Те могат креативен и сами да ползват своите знания в науката при най-различни обстановки, в това число и непознати.
В България за 2018 година се следи спад в представянето на 15-годишните възпитаници и в трите измервани области. В четенето междинното показване остава относително устойчиво и без прогрес през целия интервал на присъединяване на България в PISA (2001-2018). В математиката успеваемостта се усъвършенства сред 2006 година и 2015 година, само че през 2018 година внезапно пада под равнището от 2012 година В науките представянето на деветокласниците през 2018 година също пада под равнището от 2012 и 2015 година Този спад е един от най-големите следени през този къс интервал измежду всички участващи в проучването PISA страни, се отбелязва в отчета, представен от „ Дневник “.
„ За нас резултатите не са изненадващи. Те дават отговор на националните ни външни оценения, които се оказват надеждни “, сподели министърът на образованието Красимир Вълчев. Според него тези резултати са и разочароващи. „ Трябва повече старания. Закъсняхме с измененията в закона за предучилищното обучение. Проблемът е в трансформирането на познания в умения. Това ни демонстрират и резултатите в PISA “, заключи министърът.
„ Учителите би трябвало да трансформират метода си на преподаване, да имат задоволително време да накарат учениците си да дискутират, да свързват познания и умения, да проблематизират. Това е преходът към компетентностен метод - по-малко енциклопедично образование и доста повече свързване на познания в умения, по-малко пасивно и повече интензивно учене. Тази смяна се случва сега. Изследванията на PISA демонстрират, че една такава смяна създава резултат след два или три цикъла - 6 или 9 години, защото е тригодишен цикълът по PISA. Честно казано, не чакаме и идващите резултати да са положителни “, добави той.
„ Проблемът на българската просветителна система е компликацията да трансформира познания в умения. PISA мери в доста по-голяма степен умения. Нашата система е прекомерно амбициозна е даването на познания и прекомерно неамбициозна в даването на умения, надграждането на умения, трансформирането на познания в умения. “
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
Последно място по функционална просветеност в Европейски Съюз . Тава е новият приз за български те възпитаници.
Гледайте и мислете какво ще е след 10 години. Представете си, че сте малцинство. На четящите с схващане.
България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците на интернационалния тест PISA, които бяха показани във вторник от Организацията за икономическо съдействие и развиване (OECD). Според резултатите от проучването 47% от учениците у нас не са достигнали минималното равнище на просветеност по четене.
Проучването на функционалната просветеност се прави на всеки три години и прави оценка степента, в която 15-годишните възпитаници са придобили основни познания и умения, значими за пълноценното им присъединяване в актуалното общество. Изследването е извършено измежду 600 хиляди възпитаници от 79 страни през 2018 година В България участниците са били 5 294 от 199 учебни заведения. Оценката се концентрира върху уменията в четенето, математиката, естествените науки и финансовата просветеност.
По четене българските 15-годишни възпитаници не престават да са на ниско равнище, по математика успеваемостта внезапно пада, а при науките спадът при представянето е един от най-големите измежду всички участващи в проучването PISA 2018, обобщава резултатите от отчета „ Дневник “. Като цяло деветокласниците в България са на по-ниско от междинното за страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) равнище по четене, математика и естествени науки.
В България 53% от деветокласниците имат базисни умения в четенето, което е под междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз (77%). Като най-малко тези възпитаници могат да посочат главната концепция в текст с умерена дължина, да намерят информация, която се основава на комплицирани критерии и да дефинират задачата и формата на текстовете, когато това е категорично указано.
Около 56% от 15-годишните възпитаници в България имат базови знания и по математика, което още веднъж е по-ниско от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз (76%). Като най-малко тези възпитаници могат, без директни указания, да показват математически елементарна обстановката (например да сравнят дистанцията сред два различни маршрута или да обмислен цени от една валута в друга). В България 4% от деветокласниците са се класирали на високо равнище по математика (средно за Организацията за икономическо сътрудничество и раз са 11%). Такива възпитаници могат да моделират математически комплицирани обстановки, както и да избират, съпоставят и правят оценка подобаващи тактики за решение на проблеми и справяне с тях.
Около 53% от деветокласниците в България имат базисно равнище на знания и по науките (средното равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 78%). Като най-малко тези възпитаници могат да разпознаят вярното пояснение за познати научни феномени и да употребяват тези познания, с цел да открият въз основа на данните, които имат, дали даден извод е годен. В България едвам 2% от учениците са посочили най-хубави познания по естествените науки (при приблизително равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и раз 7%). Те могат креативен и сами да ползват своите знания в науката при най-различни обстановки, в това число и непознати.
В България за 2018 година се следи спад в представянето на 15-годишните възпитаници и в трите измервани области. В четенето междинното показване остава относително устойчиво и без прогрес през целия интервал на присъединяване на България в PISA (2001-2018). В математиката успеваемостта се усъвършенства сред 2006 година и 2015 година, само че през 2018 година внезапно пада под равнището от 2012 година В науките представянето на деветокласниците през 2018 година също пада под равнището от 2012 и 2015 година Този спад е един от най-големите следени през този къс интервал измежду всички участващи в проучването PISA страни, се отбелязва в отчета, представен от „ Дневник “.
„ За нас резултатите не са изненадващи. Те дават отговор на националните ни външни оценения, които се оказват надеждни “, сподели министърът на образованието Красимир Вълчев. Според него тези резултати са и разочароващи. „ Трябва повече старания. Закъсняхме с измененията в закона за предучилищното обучение. Проблемът е в трансформирането на познания в умения. Това ни демонстрират и резултатите в PISA “, заключи министърът.
„ Учителите би трябвало да трансформират метода си на преподаване, да имат задоволително време да накарат учениците си да дискутират, да свързват познания и умения, да проблематизират. Това е преходът към компетентностен метод - по-малко енциклопедично образование и доста повече свързване на познания в умения, по-малко пасивно и повече интензивно учене. Тази смяна се случва сега. Изследванията на PISA демонстрират, че една такава смяна създава резултат след два или три цикъла - 6 или 9 години, защото е тригодишен цикълът по PISA. Честно казано, не чакаме и идващите резултати да са положителни “, добави той.
„ Проблемът на българската просветителна система е компликацията да трансформира познания в умения. PISA мери в доста по-голяма степен умения. Нашата система е прекомерно амбициозна е даването на познания и прекомерно неамбициозна в даването на умения, надграждането на умения, трансформирането на познания в умения. “
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ